http://www.artsloi.com/music/833-2012-03-04-18-29-55.html
неделя, 18 май 2014 г.
петък, 5 октомври 2012 г.
Достоевски: Най-лакейският възможен случай
Автор: Ф. М. Достоевски
Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание...
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,' плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му...А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин." А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени" богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.
Казвам всичко това само от тая гледна точка, че ние все пак умеем да компенсираме „деликатността" си пред Европа и просветения си европеизъм, когато сме си у дома, щом Европа не ни гледа, пък и да гледа — не разбира руски. А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?
Какво лакейство вместо просветената деликатност,а? И за какъв смешен случай! Това е най-комичното от компенсацията у дома за тегобите от тоя неудобен мундир на европейска деликатност, с който се перчим пред Европа. Такава лакейска история да се случи с тия разпалени господа и завари мнозина от нас неподготвени. Това е вече по-сериозно, отколкото изненадан да подадеш палтото на англичанина.
По-късно всичко се разкри и мнозина от възнегодувалите съзряха истината, макар и не всички, дори и до* днес не всички. Видя се, първо, че българинът никак не е виновен, че е трудолюбив и че земята му се отплаща стократно! Второ, не е виновен и за това, че бил «гледал накриво». Вземете само това обстоятелство, че той от четири века е роб и посрещайки новите господари; не вярва, че те са му братя, той вижда в тях само нови владетели и отгоре на това се страхува от старите и с натежало сърце си мисли: «Ами ако пак се върнат ония и научат, че съм поднасял хляб и сол?» Ето такива вътрешни въпроси са го карали да гледа накриво — и е бил прав,. сиромахът, познал е напълно: след като ние извършихме първия юнашки натиск на Балканите и изведнъж отстъпихме, при тнх наистина се завърнаха турците и — какво са си патили от тях, вече е достояние на световната история! Всички тия красиви къщички, посеви, градинки, добитък – всичко е била разграбено, опожарено и изтрито от лицето на земята. Не десетки, не стотици, а хиляди и десетки хиляди българи са изгинали от огън и меч, разкъсвали са децата им на части и те са умирали в мъчения, обезчестените жени и дъщери или са избити след позора, или са отведени в плен за продан, а мъжете — същите, които са посрещали русите, а пък и ония, дето никога не са ги посрещали, но при които русите биха могли да дойдат, — всички те са платили за нас с бесилки и клади. Изтезаващите ги зверове са ги приковавали за цяла нощ с гвоздеи за стобора, а на сутринта са бесели всички до последния човек, като са карали един от тях да беси останалите и той, обесил двайсетина души, бил принуждаван накрая да се обеси сам сред гръмкия смях на мъчителите, сладострастно садистични скотове, наричани турска нация, от които впоследствие толкова се възхитиха някои от нашите деликатни дами...
NВ (Между другото съвсем наскоро, към средата на ноември, от Пиргос писаха за нови зверства на тия изверги. По време на станалата там люта битка турците успели временно да изтикат нашите, така че те не смогнали да приберат ранените си войници и офицери, и когато по-късно вечерта на същия ден нашите отново се завърнали на същото място, те намерили своите войници и офицери обрани, голи, с отрязани носове, уши, устни, с разпрани кореми и накрая обгорени в подпалените от турците купи сено и жито, където те предварително пренесли все още живите ранени. Репресиите, разбира се, са нещо жестоко, още повече всъщност не водят доникъде, както вече казах в един от предишните броеве на «Дневника», но добре би било да се държим по-строго с началството на тия скотове. Би могло просто да се обяви открито пред цяла Европа (прусаците най-вероятно биха постъпили точно тъй, понеже точно тъй са постъпвали с французите, без да имат и една десета от уважителните причини, каквито имаме ние по отношение на воюващите срещу нас чудовища), че ако ус-тановят зверства, непосредствените началници на извършителите им, в случай на залавяне в плен, ще бъдат съдени на място от военен съд и подлагани на смъртно иаказание чрез разстрел. Това може да окаже някакво въздействие върху преките офицери н паши. (NВ. Смятам, че винаги може да се научи, веднага или впоследствие, кой от турските военачалници е командвал, да речем, атаката при Пиргос.) Такъв сюрприз вместо каляските с ресори може и да вразуми мнозина от тях. А сега тоя «началник», като падне в плен и види как го посрещат след неговите зверства, си въобразява веднага, че стои неизмеримо по-високо от «руския поганец». Повярвайте, тоя турчин никога няма да повярва, пък няма и да разбере нашата европейска деликатност и нашия страх от Европа, през ум дори няма да му мине тая причина. Деликатният страх от Европа е чисто руско изобретение и чисто руско дело и никой никога не би могъл да го разбере. Следователно, разсъждава турският военачалник, „щом толкова ми се кланяш, след като аз вчера може би съм позволил да отрежат носа на брат ти, значи сам усещаш твоето нищожество пред мен и моето величие пред теб. Но точно така трябва да бъде според волята на аллаха и в това няма нищо чудно!" Ето какво би трябвало да си мисли плененият турски паша и той без съмнение мисли точно тъй.)
Тъй стана, че когато негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край, те волю-неволю разбраха, че животът на българите всъщност е само един декор, че всички тия къщички и градинки, и жени, и деца, и непълнолетните момчета и момичета в тия къщички – всичко това всъщност принадлежи на турчина, който си го взема, щом пожелае. И той го взема, взема го и в мирно време, взема и в моменти на процъфтяване, взема и пари, и добитък, и жени, и девойки и ако въпреки всичко нещата изглеждаха цветущи, то е само защото турчинът не иска да разорява окончателно една тъй плодородна нива – та нали и занапред ще жъне от нея. Напротив, той разрешава понякога тук-там да има и пълно процъфтяване именно за да може, когато дойде времето, да взема и да взема...
А сега естествено турците са разярени и сриват България със земята. И съжаляват, че не са я сринали цялата! Ако ние след превземането на Плевен се забавим да продължим, турците, виждайки, че може да се наложи навеки да се простят с България, ще използват момента да разорят всичко, което може да се разори. Има две интересни мнения: умниците у нас твърдят и досега, че без намесата на русите българинът щеше да си живее царски и че Русия е причината за всички негови нещастия. А пък известният с прекрасните си и задълбочени статии от бойното поле англичанин Форбз, кореспондент на вестник “Daily News”, в края на краищата изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали «пълното право» да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава. Форбз почти съжалява (естествено политически), че нещата не са се развили така, и прави извода, че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце. Тъй че, припомняйки си руското мнение за „царския живот на българите" и съпоставяйки го с мнението на Форбз, можем направо да се обърнем към българите с въпроса: „Защо не си живееш царски, щом като не са те изклали поголовно?" Но има и още нещо странно, което отсега бие на очи и ще остане в историята: „Нима наистина тъй образован човек като Форбз, член на толкова велика и просветена нация, каквато е Англия, може така спокойно и хладнокръвно да признава подобни права на турците? Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация?" Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви си славяни българи. Виждате ли родовото, кръвното презрение на Европа към славяните и славянското племе. Те ги имат все едно за кучета! Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, с жените и децата. Забележете още (това е много важно), че не го казва граф Биконсфилд: него политиката, „английските интереси" го принуждават да изразява такива бандитски, зверски убеждения, докато Форбз е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена, а и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, личи си от предишните му писания. Причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? Хората на Запада естествено не могат съзнателно да си представят и да допуснат това — също както не могат да си представят гнездата на дървениците за нещо висше, идващо да ги смени. Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия не е „гнездо на дървеница”, каквото представляват за тях българите, а е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация — как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!
Б е л е ж к и:
Откъсът е от „Дневник на писателя”. 1877. Година II. Ноември. Втора глава. II." Заглавието е на Ф. М. Цитира се по Достоевски, Ф. М. Събрани съчинения в дванадесет тома, т.11. С.: Народна култура, 1989 (с. 344 - 348).
Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание...
Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Фниския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя,' плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."
И се надигна врява. Чуйте, господа, как смятате: получавате ненадейно невярна или неправилно разбрана от вас телеграма, че някой ваш близък, ваш приятел или брат лежи болен, ограбен е или влак го е прегазил или нещо от тоя род. Зарязвате всичко и хуквате при горкия си брат и изведнъж срещате човек, по-здрав и от вас, седи си на масата, обядва, с радостен вик ви кани да седнете и се смее на вашата фалшива тревога, на станалото qui рго quo. Не е толкова важно дали обичате или не особено тоя човек, но нима ще му се разсърдите, задето не е бил ограбен или сгазен от влака? Ще му се разсърдите за червените му бузи и за това, че той с такъв апетит яде и пие вино? Естествено, няма. Напротив, би трябвало дори да се зарадвате, че той е жив и по-здрав от вас. Разбира се, човешко е да се ядосате малко — но не за това, че влакът не му е отрязал краката! Та нима ще станете от масата и ще тръгнете да пишете дописки и анекдоти за него, да петните неговия характер и да вадите наяве недостатъците му...А с българите се постъпи тъкмо така. „Ха, та у нас и заможните мужици не се хранят така, както тоя поробен българин." А други по-късно направо стигнаха до извода, че именно русите са причината за всички български бедствия: ако не бяхме почнали да държим сметка на турците заради поробените българи, без да знаем как стоят нещата, и не беше се наложило след това да освобождаваме тия „ограбени" богаташи, българинът и досега щеше да си живее безгрижно. И продължават да го твърдят.
Казвам всичко това само от тая гледна точка, че ние все пак умеем да компенсираме „деликатността" си пред Европа и просветения си европеизъм, когато сме си у дома, щом Европа не ни гледа, пък и да гледа — не разбира руски. А България — ами че то си е у дома. Ние сме тръгнали да ги освобождаваме, значи все едно сме си вкъщи, те са наши. Той си има там градинка, имотец, та тоя имот е все едно мой; естествено нищо няма да му взема, понеже съм благороден човек, пък впрочем нямам и нужната власт, но той все пак трябва да го усеща и да ми бъде вечно признателен, защото след като вече съм там, всичко, което той има, все едно, че съм му го подарил аз. Отнел съм го от угнетителя турчин и съм му го върнал. Той трябва да е наясно... Пък да излезе, че никой не го потискал – обидно, нали?
Какво лакейство вместо просветената деликатност,а? И за какъв смешен случай! Това е най-комичното от компенсацията у дома за тегобите от тоя неудобен мундир на европейска деликатност, с който се перчим пред Европа. Такава лакейска история да се случи с тия разпалени господа и завари мнозина от нас неподготвени. Това е вече по-сериозно, отколкото изненадан да подадеш палтото на англичанина.
По-късно всичко се разкри и мнозина от възнегодувалите съзряха истината, макар и не всички, дори и до* днес не всички. Видя се, първо, че българинът никак не е виновен, че е трудолюбив и че земята му се отплаща стократно! Второ, не е виновен и за това, че бил «гледал накриво». Вземете само това обстоятелство, че той от четири века е роб и посрещайки новите господари; не вярва, че те са му братя, той вижда в тях само нови владетели и отгоре на това се страхува от старите и с натежало сърце си мисли: «Ами ако пак се върнат ония и научат, че съм поднасял хляб и сол?» Ето такива вътрешни въпроси са го карали да гледа накриво — и е бил прав,. сиромахът, познал е напълно: след като ние извършихме първия юнашки натиск на Балканите и изведнъж отстъпихме, при тнх наистина се завърнаха турците и — какво са си патили от тях, вече е достояние на световната история! Всички тия красиви къщички, посеви, градинки, добитък – всичко е била разграбено, опожарено и изтрито от лицето на земята. Не десетки, не стотици, а хиляди и десетки хиляди българи са изгинали от огън и меч, разкъсвали са децата им на части и те са умирали в мъчения, обезчестените жени и дъщери или са избити след позора, или са отведени в плен за продан, а мъжете — същите, които са посрещали русите, а пък и ония, дето никога не са ги посрещали, но при които русите биха могли да дойдат, — всички те са платили за нас с бесилки и клади. Изтезаващите ги зверове са ги приковавали за цяла нощ с гвоздеи за стобора, а на сутринта са бесели всички до последния човек, като са карали един от тях да беси останалите и той, обесил двайсетина души, бил принуждаван накрая да се обеси сам сред гръмкия смях на мъчителите, сладострастно садистични скотове, наричани турска нация, от които впоследствие толкова се възхитиха някои от нашите деликатни дами...
NВ (Между другото съвсем наскоро, към средата на ноември, от Пиргос писаха за нови зверства на тия изверги. По време на станалата там люта битка турците успели временно да изтикат нашите, така че те не смогнали да приберат ранените си войници и офицери, и когато по-късно вечерта на същия ден нашите отново се завърнали на същото място, те намерили своите войници и офицери обрани, голи, с отрязани носове, уши, устни, с разпрани кореми и накрая обгорени в подпалените от турците купи сено и жито, където те предварително пренесли все още живите ранени. Репресиите, разбира се, са нещо жестоко, още повече всъщност не водят доникъде, както вече казах в един от предишните броеве на «Дневника», но добре би било да се държим по-строго с началството на тия скотове. Би могло просто да се обяви открито пред цяла Европа (прусаците най-вероятно биха постъпили точно тъй, понеже точно тъй са постъпвали с французите, без да имат и една десета от уважителните причини, каквито имаме ние по отношение на воюващите срещу нас чудовища), че ако ус-тановят зверства, непосредствените началници на извършителите им, в случай на залавяне в плен, ще бъдат съдени на място от военен съд и подлагани на смъртно иаказание чрез разстрел. Това може да окаже някакво въздействие върху преките офицери н паши. (NВ. Смятам, че винаги може да се научи, веднага или впоследствие, кой от турските военачалници е командвал, да речем, атаката при Пиргос.) Такъв сюрприз вместо каляските с ресори може и да вразуми мнозина от тях. А сега тоя «началник», като падне в плен и види как го посрещат след неговите зверства, си въобразява веднага, че стои неизмеримо по-високо от «руския поганец». Повярвайте, тоя турчин никога няма да повярва, пък няма и да разбере нашата европейска деликатност и нашия страх от Европа, през ум дори няма да му мине тая причина. Деликатният страх от Европа е чисто руско изобретение и чисто руско дело и никой никога не би могъл да го разбере. Следователно, разсъждава турският военачалник, „щом толкова ми се кланяш, след като аз вчера може би съм позволил да отрежат носа на брат ти, значи сам усещаш твоето нищожество пред мен и моето величие пред теб. Но точно така трябва да бъде според волята на аллаха и в това няма нищо чудно!" Ето какво би трябвало да си мисли плененият турски паша и той без съмнение мисли точно тъй.)
Тъй стана, че когато негодуващите срещу българите заради хубавия им живот дочакаха печалния им край, те волю-неволю разбраха, че животът на българите всъщност е само един декор, че всички тия къщички и градинки, и жени, и деца, и непълнолетните момчета и момичета в тия къщички – всичко това всъщност принадлежи на турчина, който си го взема, щом пожелае. И той го взема, взема го и в мирно време, взема и в моменти на процъфтяване, взема и пари, и добитък, и жени, и девойки и ако въпреки всичко нещата изглеждаха цветущи, то е само защото турчинът не иска да разорява окончателно една тъй плодородна нива – та нали и занапред ще жъне от нея. Напротив, той разрешава понякога тук-там да има и пълно процъфтяване именно за да може, когато дойде времето, да взема и да взема...
А сега естествено турците са разярени и сриват България със земята. И съжаляват, че не са я сринали цялата! Ако ние след превземането на Плевен се забавим да продължим, турците, виждайки, че може да се наложи навеки да се простят с България, ще използват момента да разорят всичко, което може да се разори. Има две интересни мнения: умниците у нас твърдят и досега, че без намесата на русите българинът щеше да си живее царски и че Русия е причината за всички негови нещастия. А пък известният с прекрасните си и задълбочени статии от бойното поле англичанин Форбз, кореспондент на вестник “Daily News”, в края на краищата изказва откровено цялата си английска истина. Той искрено признава, че турците имали «пълното право» да изтребят цялото българско население на север от Балкана в момента, когато руската армия преминала Дунава. Форбз почти съжалява (естествено политически), че нещата не са се развили така, и прави извода, че българите следва да бъдат вечно признателни на турците, задето ония не ги изклали поголовно като овце. Тъй че, припомняйки си руското мнение за „царския живот на българите" и съпоставяйки го с мнението на Форбз, можем направо да се обърнем към българите с въпроса: „Защо не си живееш царски, щом като не са те изклали поголовно?" Но има и още нещо странно, което отсега бие на очи и ще остане в историята: „Нима наистина тъй образован човек като Форбз, член на толкова велика и просветена нация, каквато е Англия, може така спокойно и хладнокръвно да признава подобни права на турците? Това ли е последният цвят и плод на английската цивилизация?" Обърнете внимание обаче, той безспорно не би се изказал така, ако ставаше дума не за българите, а за французите или за италианците. Той говори така само защото те не са нищо повече от някакви си славяни българи. Виждате ли родовото, кръвното презрение на Европа към славяните и славянското племе. Те ги имат все едно за кучета! Допуска се, че е възможно и разумно да се изколят всички до един, цялото племе, с жените и децата. Забележете още (това е много важно), че не го казва граф Биконсфилд: него политиката, „английските интереси" го принуждават да изразява такива бандитски, зверски убеждения, докато Форбз е частно лице, не е държавен деец, не му е възложено да брани интересите на Англия на всяка цена, а и вижте какъв човек е: честен, правдив, талантлив, хуманист, личи си от предишните му писания. Причината в случая е именно в това западноевропейско презрение към всичко, което носи името „славяни”. Тъй че българите можеш да ги попарваш с вряла вода като гнездата на дървеници по старческите одри! Та няма ли в това някакъв инстинкт, предчувствие някакво, че ако тия източни славянски племена се освободят, ще играят един ден огромна роля в новото бъдеще на човечеството вместо заблудената стара цивилизация, че ще заемат нейното място? Хората на Запада естествено не могат съзнателно да си представят и да допуснат това — също както не могат да си представят гнездата на дървениците за нещо висше, идващо да ги смени. Но ето я Русия, тук явно се издига една съвсем нова идея за изкушение, гняв и почуда на всички, тук вече се издига знамето на бъдещето, а тъй като Русия не е „гнездо на дървеница”, каквото представляват за тях българите, а е гигант и сила, която не може да не се признае, и тъй като Русия също е славянска нация — как ли я мразят сега на Запад, ако ще и само инстинктивно, подсъзнателно, как ли се радват на всеки неин неуспех, на всяка нейна беда! Да, тук играе именно инстинктът, именно предчувствието за бъдещето!
Б е л е ж к и:
Откъсът е от „Дневник на писателя”. 1877. Година II. Ноември. Втора глава. II." Заглавието е на Ф. М. Цитира се по Достоевски, Ф. М. Събрани съчинения в дванадесет тома, т.11. С.: Народна култура, 1989 (с. 344 - 348).
събота, 23 юни 2012 г.
Няма по-прост народ от българския
“Няма по-прост народ от българския” –
под това заглавие „Невероятно инфо“ пусна материал, който, макар и
фантастичен, решихме да публикуваме заради убийствената ирония в него.
Той е неопределен жанр – очерк, есе или автоинтервю. Текстът на Едуард
Стърнс, касаещ България, придоби огромна популярност сред англичаните.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.
Под заглавието “Няма по-прост народ от българския” той публикува своите впечатления, опит и разочарование от грешката да си купи имот в нашата държава.
Текстът публикуваме от от www.eurochicago.com.
”Напоследък сред нас, британците,
стана мода да си купуваме имоти в България. От една страна наистина
красивата природа, за каквато ние тук можем само да мечтаем, и от друга –
ниските цени на селските къщи, както и примамливите оферти на имоти в
затворени комплекси, накланяха везните в полза на решението за една
такава на пръв поглед изгодна сделка. Но приятели, не правете тази
грешка, която аз направих, не си купувайте имот в България, не стъпвайте
там, не правете бизнес и избягвайте каквито и да е контакти с българи.
Защото от другата страна на везната натежава неумолимо простотията на
българския народ. Простотия убийствена, отчайваща, неизмерима,
ужасяваща, всеобхватна, опасна , неумолима, потресаваща . . .!
Българите, аз смея да твърдя, са най-простият народ на Земята. Няма
по-прост народ от българския и тука аз бих искал да направя едно
разяснение. Под прост народ аз нямам предвид народ неграмотен, неук и
необразован. Не! Те са грамотни, но са тъпанари. Те са образовани, но са
кухи. Те са интелигентни, но са прости.Защото неук е народ, който не е имал възможност да се ползва от съвременното образование, от достъпа до информация и от възможността да обменя идеи с народите от целия свят. Но тези народи аз не бих нарекъл прости, защото те живеят в някакво, макар и примитивно, общество, поддържат се и търсят път да се развият. А българите – напротив – те имат огромни възможности, образовани са и осведомени, природата им е прекрасна, географското положение – стратегическо, но всичко това те пропиляват, продават, затриват, унищожават, защото са прости.
Те даже не са народ, а сбирщина от прости хора, защото народността не е просто принадлежност към дадена географска територия, а съвкупност от общи цели, идеи и ценности, съвкупност от общи действия, целящи развитие на цялото общество, общи действия за реализиране на идеите и опазване на ценностите. Но това при българите не съществува. Аз използвам думата народ в техния случай, воден единствено от някакво благоприличие, но ако трябва да съм откровен, бих ги нарекъл сбирщина от идиоти, идиоти в гръцкия смисъл на думата.
Аз дори се съмнявам, че българският народ днес съществува. За мен българите са изчезнали и на тяхно място е останала някаква тълпа. Но не, това е неточно, защото тълпата има някаква обща цел, а те нямат такава; не, те дори не са тълпа. Не, те са случайно попаднали на едно място различни хора, с различни цели, впримчени в географското положение, което по една случайност населяват, и обременени с историята на хората населявали някога това място, за чиито наследници по-незнайно каква логика се смятат.
Какви българи са те? Как тази сбирщина си позволява да петни името на този древен и велик народ?
Нима е възможно това, което те творят днес като история, да бъде вписано в историческата сметка на народ като българския?
Долу лапите, простаци, от името българи!. Вие не сте и не би могло да бъдете българи. Защото за да се наричаш българин не е достатъчно само да се облягаш на гени, а да имаш дух, воля, сила. Не само да каканижеш имена на исторически личности и герои, а да подражаваш на постъпките им, да следваш идеите им, да осъществяваш мечтите им за България.
Но как така, – ще попитате вие – Нима
няма нещо, което да обединява тези хора, населяващи тази територия,
наречена България? Има разбира се, те имат общи черти, но те не ги
правят общност, не ги правят народ – те са продажници, завистници и
крадци. Те не се стремят да подобрят своето житие – за тях е достатъчно
да се радват на нещастието на другите около тях, а ако случайно не
виждат по-нещастен от себе си, то това ги прави нещастни. Те не се
радват на постиженията на другите, а търсят начин да ги развалят, окалят
и съсипят.
Ако някой реши да направи нещо за обща полза, те го смятат за глупак,
присмиват му се и му се подиграват. Парите за тях са водеща сила, за
пари са готови да направят всичко; тук понятията чест, законност, морал
са просто празни думи.Но защо – ще попитате вие – казваш, че са прости? Защото те имат всичко, което е необходимо на един човек, за да осъзнае къде греши. Цялата необходима информация относно собственото си положение като нация, относно причините да са в това незавидно положение, относно мерките, които трябва и могат да предприемат, за да се избавят от това положение, но въпреки това, те се надяват да ги оправят именно тези, които са ги докарали до това положение. Те протестират срещу тези, които ги мамят, грабят, използват и потискат, и в същото време оставят бъдещето си в техни ръце. Те недоволстват, когато станат обект на измама, но злорадстват, когато измаменият е някой друг.
Българите смятат себе си за тарикати, това е дума, която трудно бих могъл да преведа на нашия език. Но най-общо казано, тарикатът е мошеник на дребно и на едро, но страхлив мошеник, плах, уплашен, постоянно озъртащ се, но все пак горд, че е мошеник. Но мошеничеството му е такова, че най-често води до неговото собствено падение.
Какъв, ако не прост, трябва да си, за да се радваш на чуждото нещастие, а не да се бориш срещу него. Как може да злорадстваш, че този или онзи чужденец го обрали, измамили и пребили в собствената ти държава и да очакваш да печелиш от него. Трябва да си много прост, за да се гордееш с изобретателността на своите престъпници, чиято жертва утре може да си ти самият.
Трябва да си много прост, за да се гордееш, че познаваш престъпници, и да заплашваш други с тези свои познанства, вместо да съдействаш те да бъдат разобличени и осъдени. Трябва да си много прост и безгръбначен, щом виждаш беззаконията, но не се съпротивляваш.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че тези, които нарушават закона – а ти си им гласувал доверие да те управляват, да те съдят, да чертаят бъдещето ти – че те ще въведат законност.
Трябва да си много прост, за да се радваш, че гърците щели да станат толкова зле колкото теб и да не разбираш, че ти продължаваш безропотно да потъваш, докато те продължават неумолимо да се борят. Да не виждаш, че те, дори и фалирали като държава, като общество са на светлинни години пред теб. Че дори заплатите им, по които ти мериш всичко, са в пъти по-големи от твоите нищожни подаяния.
Трябва да си много прост, да работиш за хора, които смятат, че са над закона, да им позволяваш да трупат за твоя сметка тлъсти печалби, да наблюдаваш ежедневно тяхната подигравка с държавността и със самия тебе.
И, ако някой страничен наблюдател вземе, че ти покаже всичките тези беззакония, на които ти си ежедневен свидетел, мислейки, че ги не виждаш, ти просто да свиеш рамене и да кажеш:
“-Ми аз, какво мога да направя?”
Трябва да си много прост, за да разчиташ, че точно ти ще минеш между капките, когато наоколо ти вали дъжд от неправди. Че точно ти ще оцелееш от всички около тебе, които като теб се мъчат да оцелеят. Че някой друг трябва да поведе някого другиго, за да оправи твоя живот. Трябва да си много прост, много страхлив, много безгръбначен.
Трябва да си много прост, за да вярваш, че държавата ти ще се оправи, докато ти си на хиляди километри от нея в търсене на сигурност и щастие там, където го е извоювал някой друг.
Трябва да си много прост, за да мислиш, че бъдещето на държавата ти зависи не от твоите действия, а от действията на останалите, докато в същото време по някаква абсурдна логика имаш огромно мнение за себе си и своите нереализирани и неоценени способности. Трябва да си много прост.
Трябва да си много прост, да живееш в земен рай и да го унищожаваш.
Трябва да си много прост за да вярваш на телевизора, да мислиш с телевизора, да слушаш телевизора, да възприемаш света чрез телевизора, а не чрез собствената си преценка за случващото се около теб.
Не правете бизнес с тези хора, не общувайте с тях, унищожете ги. Те сами ще се предават един друг и ще съдействат за собственото си унищожение. Толкова са прости… “
Author Archives: Chergar
вторник, 10 април 2012 г.
Зодия Телец
ТЕЛЕЦ (TAURUS)
21.IV - 20.V
ЕЛЕМЕНТ НА ЗНАКА - Земя
УПРАВЛЯВАЩА ПЛАНЕТА - Венера
ДЕВИЗ - "Аз притежавам"
КЛЮЧОВА ДУМА - притежания
ЦВЯТ НА ЗНАКА - син, зелен, жълт, розов
ДЕН НА ЗНАКА - петък
МИНЕРАЛИ - смарагд, тюркоаз и ахат
МЕТАЛ НА ЗНАКА - мед
ЩАСТЛИВИ ЧИСЛА - 6
СЪДБОНОСНИ ГОДИНИ - 6, 13, 20, 27, 34 и т.н. през 7 години
БРАК - по-принцип се допълват със Скорпиона. Пълна хармония с Дева и Козирог. Отлично разбирателство с Рак и Риби.
ОБИЧАТ - собствеността, парите, доброто ядене, пиене, комфорта, безгрижния живот, чувството, че притежават повече от съседа, елегантността, хубавите мебели, килимите, хармоничната обстановка
МРАЗЯТ - неудачниците, недъгавите, колебанието, бързите промени
СИЛАТА им е в постоянството и търпението, а също и във физиката
СЪВЕТ - отдавайте по-голямо значение на чуждите съвети и не се инатете, когато виждате, че пречките растат пред вас
СЪДБА - живот, пълен с промени и професионален възход
Препоръчителни камъни за ТЕЛЕЦ:
Розов кварц, Сардоникс, Смарагд, Яспис
сряда, 4 април 2012 г.
За толерантността
Французите, тез толерантни хора, не можаха да издържат нашите цигани и ни ги върнаха! ТОГАВА ЗАЩО, ПО ДЯВОЛИТЕ, НЯКОИ НИ ОБВИНЯВАТ В ЛИПСА НА ТОЛЕРАНТНОСТ?!?! Че ние години наред живеем с тях!
вторник, 13 март 2012 г.
Хора, вбесете се!
партиите трябва да преминат на издръжка от членски внос, тогава ще се види колко народ ги поддържа и дали ще има въобще разни недоразумения, като цветелин кънчев и мартин димитров. иначе се оказва, че ВСЕКИ българин членува не по свое желание във всички партии! аз така тълкувам субсидирането на партиите от нашите данъци.
това обяснява също и защо всеки трътльо в парламента не се свени да говори от името на НАРОДА! ама мен никой не ме пита искам ли да имам N-идеални части членство в бсп или дпс!
Nelly Furtado
от хубавите години на нели фуртадо! имаше лице, имаше стил! после се събра с некакви чернилки, започна да работи във фабрика за боза...
четвъртък, 8 септември 2011 г.
Не ставайте клиенти на Blizoo, че после няма отърване!
Аз също не съм искал да ставам клиент на Blizoo, но Евроком беше купен от тях и така се оказахме в средата на блатото. И започнаха проблемите - изчезнаха разни програми, някои от останалите бяха с противно качество! Виках ги 2 пъти да видят защо AXN се вижда като през силен снеговалеж, а те ми отвърнаха: е, кво толкова, в целия квартал е така!
И така в началото на декември 2010 г. решаваме да се отървем от гадната телевизия. Отидохме в близкия офис на Blizoo, а там ни обясниха, че не могат да ни обслужат, щото не обслужвали Евроком и ни пратиха в друг офис. Отидохме в другия офис и подадохме молба за отказване, занесох им и приемника. Обясниха ни, че не става така и че трябва да си платим един месец предизвестие. Бях си направил труда да прочета договора и казах на служителката , че е възможно и по взаимно съгласие, но тя не искаше и да чуе. Платихме си за месец декември, въпреки, че нямаме устройство и не можем да гледаме Blizoo телевизия и решихме, че сме приключили с тия мърлячи!
Да, ама не! Започна СМС тормоз. Януари, февруари и март получавахмес жена ми по 4-5 СМС-а за неплатени сметки към въпросната телевизия. Точно 5 пъти се свързвах с фирмата, два пъти ходих на място, за да поискам да престанат с СМС-ите. Пак решихме, че сме приключили с тая телевизия.
Да, ама пак не! Докато си почивахме кротко на морето август месец ми звъни мобилния телефон и се оказва, че ме търси фирма за несъбираеми вземания, на която сме дадени от ...Blizoo! Кротко обяснихме на човека , че са се объркали и че сме се отказали от Blizoo, като сме си платили всички дължими сметки. Идва септември 2011г. и пак започват да ни звънят от Blizoo за неплатени сметки. Изумен, попитах защо все още ни търсят , служителя ми обясни, че трябва с документите (ако ги пазя) да отида ПАК в близкия офис на фирмата да оправим ситуацията.
Отидох! Близкия офис се оказа в КАУФЛАНД. Там служителя взе да ми задава въпроси от рода "Защо, след като съм се отказал, все още съм се водил като абонат и не са ме изключили?" ! Бях занесъл молбата за отказване от услугите на тая телевизия, подписана и подпечатана от тях! Попитах служителя направил ли съм всичко, за да не получавам "услугата"! "Да-а....., каза той, ....но защо все пак се водя при тях?!" Тук вече ми падна пердето и се разкрещях така, че дойде бодигарда на КАУФЛАНД да види какво става. Как мога аз да кажа защо служителите от Blizoo не са си свършили работата?!?! След дълъг разговор за съвет с някой началник в крайна сметка служителя каза, че повече проблеми няма да имаме и нещата са оправени, сметките са ликвидирани!
Ха да видим!
Ха да видим!
И така в началото на декември 2010 г. решаваме да се отървем от гадната телевизия. Отидохме в близкия офис на Blizoo, а там ни обясниха, че не могат да ни обслужат, щото не обслужвали Евроком и ни пратиха в друг офис. Отидохме в другия офис и подадохме молба за отказване, занесох им и приемника. Обясниха ни, че не става така и че трябва да си платим един месец предизвестие. Бях си направил труда да прочета договора и казах на служителката , че е възможно и по взаимно съгласие, но тя не искаше и да чуе. Платихме си за месец декември, въпреки, че нямаме устройство и не можем да гледаме Blizoo телевизия и решихме, че сме приключили с тия мърлячи!
Да, ама не! Започна СМС тормоз. Януари, февруари и март получавахмес жена ми по 4-5 СМС-а за неплатени сметки към въпросната телевизия. Точно 5 пъти се свързвах с фирмата, два пъти ходих на място, за да поискам да престанат с СМС-ите. Пак решихме, че сме приключили с тая телевизия.
Да, ама пак не! Докато си почивахме кротко на морето август месец ми звъни мобилния телефон и се оказва, че ме търси фирма за несъбираеми вземания, на която сме дадени от ...Blizoo! Кротко обяснихме на човека , че са се объркали и че сме се отказали от Blizoo, като сме си платили всички дължими сметки. Идва септември 2011г. и пак започват да ни звънят от Blizoo за неплатени сметки. Изумен, попитах защо все още ни търсят , служителя ми обясни, че трябва с документите (ако ги пазя) да отида ПАК в близкия офис на фирмата да оправим ситуацията.
Отидох! Близкия офис се оказа в КАУФЛАНД. Там служителя взе да ми задава въпроси от рода "Защо, след като съм се отказал, все още съм се водил като абонат и не са ме изключили?" ! Бях занесъл молбата за отказване от услугите на тая телевизия, подписана и подпечатана от тях! Попитах служителя направил ли съм всичко, за да не получавам "услугата"! "Да-а....., каза той, ....но защо все пак се водя при тях?!" Тук вече ми падна пердето и се разкрещях така, че дойде бодигарда на КАУФЛАНД да види какво става. Как мога аз да кажа защо служителите от Blizoo не са си свършили работата?!?! След дълъг разговор за съвет с някой началник в крайна сметка служителя каза, че повече проблеми няма да имаме и нещата са оправени, сметките са ликвидирани!
Ха да видим!
сряда, 17 август 2011 г.
Култура и логика
Паметникът на Шипка - на дядовците и прадядовците на тези, чиито паметници Дилов - син
и разни недорасли искат да махат! Ако тези хора преди около 130 години не бяха оставили костите си, убити и премръзнали на българска земя сега майките ни, дъщерите ни щяха да носят забрадки и шалвари, а ние да слушаме виенето на ходжата и да тънем в невежество!
Замислете се! Ако нямате достатъчно култура, поне логиката да решава! Не сме кучето на Павлов! Нито на Дилов!
вторник, 3 май 2011 г.
До Банкя и назад
Отивам до Банкя, да видя дали не мога да намажа и аз една филия с мас и да пия вода от извора и по пътя слушам Дарик радио! Слушам, слушам, колко да слушам?! То кво да слушам, като се изявява поредния некадърен певец - Калин Вельов - блее някаква бозава, ама много бозава песен! И водещият почва да го разпитва за новия албум , за бъдещите планове! Вместо да го пита - Оти бе, байно, реши да пееш, като не можеш?!?!
Калин обяснява какви добри музиканти участват и колко време отива , за да се пише текста, музиката...То па един текст, то па една музика! Не ни ли стига Слави Трифонов, че пее...
Та се замислих колко лесно в днешно време минава посредствеността, без "У-у-у-у!" , без развалени яйца...А точно предния ден четох , как посрещнали всеобщия "любимец" Джъстин Бийбър с яйца на концерта му! Принизяването на морални и културни ценности стига нови, неподозирани низини!
От доста време се забелязва обособяването на едни групички "артисти" - музиканти, актьори - които си раздават един на друг разни награди, нямащи никакво покритие, изчеткват се колко са добри, какви усилия са положили, а в същото време ние получаваме едно нищо!
Всъщност получаваме боза, пресечена, получаваме гадост(както в култовото детско филмче "Кро")! И затъпяваме прогресивно!
Калин обяснява какви добри музиканти участват и колко време отива , за да се пише текста, музиката...То па един текст, то па една музика! Не ни ли стига Слави Трифонов, че пее...
Та се замислих колко лесно в днешно време минава посредствеността, без "У-у-у-у!" , без развалени яйца...А точно предния ден четох , как посрещнали всеобщия "любимец" Джъстин Бийбър с яйца на концерта му! Принизяването на морални и културни ценности стига нови, неподозирани низини!
От доста време се забелязва обособяването на едни групички "артисти" - музиканти, актьори - които си раздават един на друг разни награди, нямащи никакво покритие, изчеткват се колко са добри, какви усилия са положили, а в същото време ние получаваме едно нищо!
петък, 29 април 2011 г.
Сиганската спяща красавица
Ся, Мемет, некогаси на един ного тъпо кралица му са ражда един, ама псилютно грозен дащеря. Ма токлу грозен - смрът. Като го погледнеш и напрао ти спира чесовника. И затва кат дошли феите на кърщенето, и сичкото са мръщи и като иде до леглото на принцеста, сичкото повръщал. Обачи, имало един добро фея, и той каза:
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и става най-грозния девойка ф Млечното път. Толку грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го види, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
- Ми, фаф тва ден, кога те тва изрот тука напрай шеснаесе годин, ша са наръга сас един шило в гъзъ и ше баялдиса, за радос на родата.
- Анджък, ашколсун, мерси! - казал кралицата. Щот са, то верно майка му, ама гледа реално на нещтата.
- Ше баялдиса - мъди! - викнало Злото фея. (То ного са ядосал че са го туриле най-близо при креватчето, и не мое си напрай джамбурето - кво апне или пийне - венага връща) - Ич нема а пукяса, ми кат са избуши сас шилото, само ше успива, и като идва Прекраснуту принц да го цуне, тогаа ши става.
И аман-заман, нема кво да прайш. Кото - такова. Минава бая годин и малкото принцеса пурасва и става най-грозния девойка ф Млечното път. Толку грозен, че даже мухите не го каца. И като прай шеснаесе годин, некаф обущар толко са сплашва като го види, че почва да бега и спуснал шилото. И нали са сещаш, Мемет? Тва кат вижда шилото и давай, да си го завре у гъзо. Щот не само грозен, ми и прос. И ляга и почна да хърка. Ама хърка ти казвам - бичи. И хорат не може заспива от хъркане, и фащат, и го затварат на една кофчег, и го носат на гората, и го затрупали там ф един дупка, и даже неколко народ ударили една кючек отгорето. То даже майка му викал да го фърлат на морето, ама те казали че нали, тва друго прикаска и така.
И отива майка му при Злото фея, и са моли и вика:
- Ама мола ти са ма, кажи кога ше са сабуди мойто щерка ма, кажи, та да знам, та ф същата мумент да са знасям ф чужбина. - Толку ного и бил мъка за щерката.
- Кат са намери принц, тогава ше са збужда, дееба и киликанзера истръпнал.
- А! Кой тва идиот, дека ше го пуглежда на мойто щерка,ма?
- Любоф кьораво, ма. То по-чапрашък от дрисня, ма. И по-кьораф от
Стиви Вондар. Ши са намери. Такъф вест, направо сасипва горкото кралица. Не могло да преживява тва майчинската сарце и издъхва от мачителен смърт след осемдесе и седем годин.
И след сто лазарника, Мемет, през онва гора минава една принц. Не било баш такъво, кво казал феята. Било алкохолик и коцкар - да си ебе мамата. Ебало какво добара - живо и умряло. И некои му викали "Некрофил", ама него му било през...нали, щот и без тва не са родило ного умен, апа и сас времето, по-прос станало.
Усеща по един време принца, а! Велисипета нещо тресе. А де! Слиза от транспорта, свалил каската - слуша : "Рррррръъъъмх - хъъъъъърф!". Ай сиктир. Първо си помислило, абе нещо на ушите му стана, ама после са усеща - тва под земята нещо хърка.
- Абе кой заспал тука бе? -вика, и веднага са сети че само женско мое така яко да бичи. И го фанал яко некро...тва, любофта. И са фарлило на земята и копа. И изкопва кофчега. И таман продупчило един дупка на необходимия место, и аха, таман сваля гащите, и слуша отвътре:
- Ааа, давай първо да са цалувами!
Абе кой тука хухавели,бе? Фаща и расковава целото капак, и кат поглежда - веднага пада ф несвяс. От ужас очите му исфръкна и той - долу. Комоцио.
И принцесата вика: - Адеее, раздават принцове! - и му са фърля отгоре, и докат още не са опраил го......така. И, чудо! Грозното принцеса са превръща на още по грозно жаба. Крастаф. По едно време пича са осеферил така леко и гледа - некаф кофчег и един жаба. " Ебагомайката, колко пих фчера бе?" И си мисли, че на друго прикаска, и фаща и цалува жабата. Обачи жабата стана мнооого красиф принцеса, и вика: Давай да са женим! -И тоа вика убаво, и фаща и го надупва. И после тръгна да си отива, и красивото принцеса казал: Ами каде, бе ко стана сас жененето? - и тоа като са ядосва , и траааас - набримчи го един тукат. И красивото принцеса са превъртял двама пъти фаф въздуха, и са избуфтя на земята и пак станал жаба. Тва гледа и не верва. Аре пак цалува - пак красиф принцеса - аре пак го напънал, после пак -траааас тукатите - пак жаба. А! Аре трето път - пак така.
И принца мисли, мисли и вика:
- Разгеле, най-накраа нещо полезно ф тоа живот скапан. - и прибра жабата ф джоба. И оттогава са опрай.
И така.
вторник, 26 април 2011 г.
въпрос
сряда, 13 април 2011 г.
Мусака с карфиол
Нищо ново под слънцето! Нито мусаката, нито карфиола! Просто вместо картофи слагаме карфиол.
Продукти:
глава карфиол;
2 пакетчета кайма;
1-2 глави лук;
1-2 моркова;
сол,чер пипер;1/2 ч.ч.олио
2 домата или малка консерва белени домати;
За заливката: 2 яйца и кофичка кисело мляко
Карфиола нацепваме на колкото се може по-малки главички. 2 пакетчета кайма (или 0,5кг) запържваме с доматите, нарязаните на ситно моркови и лук, добавяме солта и черното пипер-р-р-р-че. Разбъркваме толкова ,колкото да се разбие каймата на дребно.
В тавичка слагаме карфиола , разбъркан със сместа и печем, докато се поизпари водата. Заливаме с разбитите яйца с киселото мляко и печем до златист цвят.
Мусаката с карфиол е много по-лека за ядене от тази с картофи.
Продукти:
глава карфиол;
2 пакетчета кайма;
1-2 глави лук;
1-2 моркова;
сол,чер пипер;1/2 ч.ч.олио
2 домата или малка консерва белени домати;
За заливката: 2 яйца и кофичка кисело мляко
Карфиола нацепваме на колкото се може по-малки главички. 2 пакетчета кайма (или 0,5кг) запържваме с доматите, нарязаните на ситно моркови и лук, добавяме солта и черното пипер-р-р-р-че. Разбъркваме толкова ,колкото да се разбие каймата на дребно.
В тавичка слагаме карфиола , разбъркан със сместа и печем, докато се поизпари водата. Заливаме с разбитите яйца с киселото мляко и печем до златист цвят.
Мусаката с карфиол е много по-лека за ядене от тази с картофи.
петък, 8 април 2011 г.
Некролог на Някой Друг
Кончината на Някой създава празнина, която трудно ще бъде запълнена. Друг беше с нас в продължение на много години и през всяка една от тях, Друг направи повече, отколкото всеки един от нас. Когато трябваше да бъде свършена някаква работа, да се изнесе урок, да се посети среща, едно име беше в списъка на всеки: "Нека Някой Друг го направи”. Когато ставаше дума за лидерство, този чудесен човек беше даван за пример - както за вдъхновение, така и за резултати; "Някой Друг може да работи с групата”.
Общоизвестен факт е, че Някой Друг е сред най-либералните благодетели сред нас. Винаги, когато има нужда от финансови средства, всеки просто приема, че Някой Друг ще поеме сметката.
Някой Друг беше чудесен човек; понякога дори свръхчовек. Казано направо, всички очаквахме прекалено много от Някой Друг. А сега Някой Друг го няма. И ние се чудим какво ще правим. Някой Друг остави прекрасен опит, който да бъде следван, но кой ще го направи? Кой ще върши това, което Някой Друг правеше? Когато тази година ви помолят да помогнете, не забравяйте – вече не можем на разчитаме на Някой Друг.
Неизвестен автор
четвъртък, 31 март 2011 г.
сряда, 30 март 2011 г.
Приказка за морската звезда
Беше се замислил за нещо свое, може би много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.
Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:
- Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!
Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:
- Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!
петък, 25 март 2011 г.
Смешна полиция, жалка държава, неадекватни медии
Край на драмата в Сливен! Приключи акцията на полицията!
Тук изпадам в недоумение. За по-малко от ден терорисът, който застреля човек и взе за заложници няколко други, стана "един неудовлетворен млад човек" ! Медиите го ожалиха, че щял да се самоубива. Изведнъж стигнахме до положение да съчувстваме на човек, който стреля по друг човек и тормози 2 дни стотици други хора! Взел заем от 1000 лв и не можел да си го плаща! Не могъл да си вземе шофьорския изпит! И затова грабва пистолет!Как да не го ожали човек?! Като се замислих, май всеки втори трябва да грабне пищова!
Че живеем в ненормална държава ми е ясно отдавна, но абсурдите започнаха да вземат нови върхове! 40 часа нашата полиция провежда "акция". За 40 часа топ-полицаи не намериха начин да арестуват някакъв дрисльо, селянин от кортен, а просто го чакаха да излезе и да се предаде сам! 40 часа не можаха чрез храната и напитките, които му даваха да го упоят и да покажат , че не си вземат напразно заплатите!
Питам се , какво ли щаха да правят срещу истински престъпници, ако не могат да се справят с превъртял селянин?!
Питам се какво внушават медиите , като омаловажиха тероростичен акт и застрелването на човек до "лична драма на един неудовлетворен млад човек"?!
Питам се, като се има предвид броя на неудовлетворените млади хора с лични драми, какво да се очаква оттук натам?!
Смешните действия на полицията кво да коментирам? Престъпникът се предава с вдигнати ръце, известно време няма никой около него. Някакви специалисти се дотътрят мързеливо, след това виждаме трима полицаи , които приближават криейки се един зад друг, при положение, че мързеливците вече са го начоколили!
ACTION - действие, дейност, деятелност, пол. акция.
Аз някакво действие не видях!
Време е МВР да обяви нова акция - "Престъпници, предавайте се сами! Нас много ни мързи!"
Тук изпадам в недоумение. За по-малко от ден терорисът, който застреля човек и взе за заложници няколко други, стана "един неудовлетворен млад човек" ! Медиите го ожалиха, че щял да се самоубива. Изведнъж стигнахме до положение да съчувстваме на човек, който стреля по друг човек и тормози 2 дни стотици други хора! Взел заем от 1000 лв и не можел да си го плаща! Не могъл да си вземе шофьорския изпит! И затова грабва пистолет!Как да не го ожали човек?! Като се замислих, май всеки втори трябва да грабне пищова!
Че живеем в ненормална държава ми е ясно отдавна, но абсурдите започнаха да вземат нови върхове! 40 часа нашата полиция провежда "акция". За 40 часа топ-полицаи не намериха начин да арестуват някакъв дрисльо, селянин от кортен, а просто го чакаха да излезе и да се предаде сам! 40 часа не можаха чрез храната и напитките, които му даваха да го упоят и да покажат , че не си вземат напразно заплатите!
Питам се , какво ли щаха да правят срещу истински престъпници, ако не могат да се справят с превъртял селянин?!
Питам се какво внушават медиите , като омаловажиха тероростичен акт и застрелването на човек до "лична драма на един неудовлетворен млад човек"?!
Питам се, като се има предвид броя на неудовлетворените млади хора с лични драми, какво да се очаква оттук натам?!
Смешните действия на полицията кво да коментирам? Престъпникът се предава с вдигнати ръце, известно време няма никой около него. Някакви специалисти се дотътрят мързеливо, след това виждаме трима полицаи , които приближават криейки се един зад друг, при положение, че мързеливците вече са го начоколили!
ACTION - действие, дейност, деятелност, пол. акция.
Аз някакво действие не видях!
Време е МВР да обяви нова акция - "Престъпници, предавайте се сами! Нас много ни мързи!"
четвъртък, 24 март 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)